Archive for the ‘Моите статии за списание "Bollydream coffee"’ Category

4
фев

   Posted by: stelle

НЕОСЪЗНАТАТА ЛЮБОВ

Някой ще каже, че това не може да бъде вярно, но не и преди да Ви разкажа тяхната
история. История за приятелство и любов. История за двама души родени един за
друг.
Те бяха дългогодишни приятели, безусловно верни и щастливи, изпълнени с жажда
за живот. Всички си мислеха, че те отдавна познават вкуса на любовта. Адити и Джай
ги свързваше съвършено приятелство, толкова съвършено, че дори те не разбираха, че
се обичат. Споделяйки един живот и множество щастливи мигове те бяха неразделни.
Приятелство… приятелство… приятелство… толкова безупречно, че дори им пречеше
да видят любовта. И когато други любящи сърца се намесиха в живота им те болезне-
но осъзнаха любовта си един към друг. Винаги се получава така, трябва да преминеш
през страдание и болка, за да стигнеш до истинско щастие. Знаеш или не знаеш,
вярваш или не - има едно сърце на таз земя, което те обича истински. И каквото и да
предприемеш, каквото и да кажеш не можеш да избягаш от съдбата си.
“Jaane tu ya jaane na…” - това е един филм за неосъзнатата любов, която се възражда
след сблъсък между две копнеещи едно за друго сърца. А и… след всяка несполука
накрая винаги възтържествува любовта.
Когато се оставиш на поривите на сърцето, единствено тогава се ражда една вълну-
ваща любов, с най -силни чувства, и тогава няма нужда да търсиш път към щастието,

24
авг

Душата или любовта

   Posted by: stelle


Има любов най-различна.
Има любов трудна, има любов красива. Има любов лъжовна, има любов истинска.
Има любов единствена. А тяхната - любовта
на Бела и Едуард - необикновена.
Но каквато и да е тя, в крайна сметка и пред нея, и пред всички влюбени стои въпросът
какво би жертвал в името на любовта
си, от какво се би отрекъл, за да бъдеш до любимия човек. Преди да бъдеш изправен
пред възможността да избираш си казваш,
че всичко би дал, че би позволил да те тъпчат като изсъхнали листа, че би подарил
и душата, и сърцето си, за да получиш любов. Ето тук се появява необикновеното. Тя наистина трябва да избере между това да се откаже от душата си в името на любовта
или от живота си с любимия мъж в името на това да запази душата си. Бела трябва да вземе решение, знаейки, че след избора й няма връщане назад. Няма втори шанс, няма втори дубъл. Има само едно простичко заключение - “Смъртта е лесна и спокойна. В нея няма болка, само тишина, животът е трудният.”
В него винаги трябва да избираш, не можеш
да имаш всичко, винаги трябва да се отказваш от нещо или някой. Ако Бела избере
да се откаже от човешката си същност ще се превърне в чудовище, без душа. А ако избере да запази душата си - губи любовта си. Но какъв живот всъщност е живот без любов, без любим човек, за когото да живееш.
Каквото и да избере, аз знам винаги е равносилна загубата. Но знам също че, винаги
си заслужава да мечтаеш за това, което ти предстои. Всички вярваме в нещо, дори то да ни наранява. Аз, Бела, а и авторката също, вярваме в любовта - тази единствената,
истинската, необикновената. Макар да знам, че накрая един от двама ни остава наранен,
излъган и сам.
Аз продължавам да мечтая за любов като тяхната, защото всичко в този живот е вълшебство.

14
юни

   Posted by: stelle

Любовта е чувство с огромна сила

Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка. Съзнаваме, че можем да сгрешим още преди да го сторим, но независимо колко добре познаваме себе си трудно е да променим собственото си Аз. Разбира се, всеки трябва да се стреми към щастието.
“Salam Namaste” или “Поздрави живота” ще те зареди с романтика до сълзи. Ник и Амбър са страшно готина двойка. Всеки  намира в другия нещо, което много го дразни и въпреки това, точно заради тези недостатъци, го обича безумно.
Когато сърцето бие с любовен ритъм така силно и лудо, трябва да забравим несъвършенствата на човека до нас. Трябва да го приемем точно такъв - непоправим, но единствен. И той, и тя имат щастлив живот, цели, идеали, мечти. Обичат се.  Но в един момент Амбър се превръща в жената, която Ник вижда като враг за своята свобода.З аради нея не може да осъществи мечтата си, най-важното нещо в живота си. Гордостта му е наранена, защото се чувства безсилен, губи стимул да продължи. А тя има нужда от него, от неговата подкрепа, от обичта му. Но й нейната гордост е притаена, защото ще става  майка.
Животът им ги научи, че каквито й  цели да имат трябва да уважават човека до себе си. Този, който те обича, той също е значим. Защото на този свят не си сам. Не си само ти най-важният. Има по таз земя някой или нещо, което ще те накара да осъзнаеш това. Да подтиснеш гордостта си и въпреки всичко да си щастлив. Радост да обзема душата ти и в любов и хармония да се къпеш.
Защото …
ЛЮБОВТА Е ЧУВСТВО С ОГРОМНА СИЛА.

11
май

   Posted by: stelle

Животът е зашеметяващ

“Съдбата е предопределена и всеки върви по своя път начертан.”
Но аз мисля,че силните личностти сами градят и променят съдбата си.И вие ще се съгласите с мен след като изгледате “Животът е зашеметяващ”.
Когато обичаме ние отваряме сърцата си за любов и надежда.Защото любовта идва, завладява ни, изпълва празнотата и сякаш…летим.
А майчината любов - тя е най-възвишена и възхвалявана.
За Крия нейния син бе целият и живот.Той присъстваше във всичките и мечти…в целия й зашеметяващ живот. Тя го обичаше с цялата си душа. И това й стигаше. Беше усмихната и щастлива.
Но разбира се, когато животът е изпълнен с любов и щастие черната прокоба се появява. Поразяващата ръка на смъртта беше докоснала рамото на  Друв. Животът му бе застрашен, времето не спираше, а сърцето му туптеше все по-бавно.
Крия не бе изгубила надежда или поне не го показваше, заради Друв, макар сърцето й да бе сковано от мъка и болка. Колкото й да бе силна и свободна тя се чувстваше безпомощна. Крия носеше в сърцето си онова блаженно чувство, което всички трябва да ценим и съхраняваме в себе си - безрезервна майчина любов. Нейната пътеводна светлина бе любовта й към Друв. Тя знаеше: “Искаш ли да живееш, гледай напред.”
И все пак мъката й бе неописуема. Друв бавно гаснеше и тя гаснеше заедно с него. Безсилнна - времето не можеше да спре. Но съдбата си или тази на любимите ни хора можем да променим.
Животът на нейното дете бе застрашен и нейната възвишена майчина любов се превърна в лудост. Когато една майка е безпомощна тя изпитва силна ярост. Дори любимият й не бе в състояние да я спре. За да спаси живота на Друв, за да свърши мъката й, тя взе  страшно решение. Никоя сила на земята не можеше да я спре. Тя реши да даде сърцето си, за да може синът й да живее. Защото за нея той бе животът. Той бе нейното сърце. И го направи, без дори капка колебание. Както казва Белински :”Няма нищо по-чисто и по-безкористно от майчината любов.”
Тази мощ, която Крия притежава, защото обича е благословенна. Пред нея ние можем само да се прекланяме.

11
апр

   Posted by: stelle

To a so kind flower! / À une si gentille fleur!

Пътят наречен отмъщение…

Хората казват да се отнасяш с другите така, както би искал те да се отнасят с теб.
Калпана се опитва да прави по-добър и по-човечен света около нея. Тя е колкото красива, толкова добра и неподправена.Сякаш необикновенна. А той, Санджай, забеляза всичко това още при първата им среща. Бе изумен от готовността й да помага на неравностойните. Тази нейна съпричастност към хората сгряваше сърцето му всеки път, когато я погледнеше. Това бе една от причините, които го караха да я обича така силно.
Тя сякаш за миг спря неговият забързан и машинален живот. Живот на преуспял бизнесмен и часове изпълнени само с работа и сделки. До момента на тяхното запознанство, той бе свикнал на ежедневие различно от красивият и пъстър свят на обикновенният човек. Движейки се с антораж и няколко лимузини, той пропускаше красотата на живота и дори не се бе замислял за това. Калпана вля свежест в сърцето му, показа му, че и обикновенният човек може да бъде значим. Приятните мигове, които бяха прекарали заедно породиха дълбоки чувства и у двамата.Тяхната любов  бе любов вълнуваща и възвишаваща душите.
Със своята доброта и силното й желание да помогне Калпана прие предизвикателството като нямаше никаква идея в какво се забърква.Тя бе убедена, че всяко добро води до щастлив край. Но попадна в ръцете на зъл, властен и алчен мъж. Тя се опълчи срещу него и той отне живота й.
Гаджини е история изпълнена с истинска любов, загадъчност, драматизъм и силно желание за отмъщение. Драматичната съдба на двамата герои не може да не развълнува сърцата ни.
Всъщност и животът на Санджай свършва тогава - с последния дъх на любимото момиче. Той прекара следващите години в недоверие и жажда за отплата. Всичко, което бе останало в паметта му,  бе нейната последна дума - Гаджини, но сърцето му, неподвластно на мозъка помнеше, че я е обичало безумно и че някой я е отнел от него. Толкова бързо, толкова рано…че тя дори не разбра кого всъщност обича. Не разбра, че човекът, заради когото се отдалечи от мечтата си, за да му помогне всъщност е страшно богат…Един звяр в човешки образ не позволи на Санджай да й каже. И с един удар му отне любовта, живота, радостта, настоящето, дори бъдещето. За да му остави един път… път наречен отмъщение.

ГАДЖИНИ потвърждава максимата, че щастие, болка и страдание вървят ръка за ръка.

4
мар

   Posted by: stelle

В забрава…

Вярвате или не, любов от пръв поглед… има!

Истинска и топла, осеяна с рози, както всяка друга!
U, me aur hum е един филм, който ни отвежда в свят на силна любов, себеотдаване и “забрава”. Аджай и Пия ни разкриват, че да обичаш, значи да отдадеш сърцето и душата си на човека до теб.
Всяка радост, всяка болка да споделяш с него. Защото да обичаш, когато си обичан и щаден от всякакви усилия, да обичаш тогава е Достойнство. Но да обичаш, когато си “забравен”, когато тъпчат сърцето ти с болка, това значи да обичаш Истински.
Тежко е любимият човек до теб, в болестта си, един ден да забрави името ти, да забрави, че те обича, да забрави детето Ви. Дори най-силните трепети на сърцето не могат да запълнят празнотата.
Трябва силна обич и воля, за да посветиш живота си не на хубавите мигове, които ще ти донесе бъдещето, а на тези, които са ти останали от миналото.Тези, които любимата няма  да си спомни, но заради които той не може да я остави.
Аджай изпълни обещанията си към Пия, подари й сърцето си и до старини остана с нея. Остана с едничката надежда, че неговата силна любов ще накара Пия да си спомни някой ден, поне за миг, за него, за това колко много го е обичала и за това, колко силно той я обича. Любовта му към нея е вечна и само тя трябваше да запълни тъжните му дни. Само това той поиска от Пия в замяна - да запомни, че я обича.
Всичко между тях ставаше непредсказуемо, но все пак, от време на време, когато Пия си спомняше, тя знаеше, че е щастлива, че мъжът, когото е искала за нейн съпруг е посветил живота си на нея. И когато в миговете на пълно съзнание, Пия споделяше самотата му, двамата с Аджай откриваха най-старата и добре позната истина - любовта не се измерва в клетви, а в края на онова безкрайно пътешествиеот “аз и ти”, до “ние”…
Защото това “нашето” малко сърце, което е тъй крехко и ранимо, когато обича силно… никой не може да го спре!
19
фев

   Posted by: stelle

Любов…любов…любов

Veer-Zaara [2004] Няма по-голямо изпитание за любовта ни от това ти сам да я обречеш. Дълбоко в душата си всеки крие онази искрица на истинската любов срещнал нявга, но изгубил или изживял във времето, приел или отхвърлил.  “VEER ZAARA” е един от филмите, които трябва да гледаш. Любовта на двамата герои, малкото щастливи мигове, които прекарват заедно, преживяванията, които споделят с теб ще те разплачат, ще те накарат и ти да пожелаеш такава любов. ВЕЕР…ЗААРА - мъж и жена, подарили два мига, само два мига от живота си един на друг и вече част от едно цяло - две тела с едно сърце, биещо лудо от порива на любовта. Само два мига и той е готов да преобърне света за нея. Веер знаеше, че любовта идва само веднъж в живота, чувстваше, че това е точно тя и заради това той се обрече на изгнание. Искаше тя да е щастлива но не и опозорена, отдавайки се на любовта му. Посвоему всеки беше щастлив в своя си свят докато не дойде тя…Великата господарка Любовта!
Две сърца - туптейки едно за друго. Две сърца - разделени от реалността, намират спасение в любовта си. Две души затворени в себе си - приели всеки своята участ преминават през целият си житейски път…но запазват пламъка на любовта - жив и топъл. Така те живеят, влюбват се, страдат и пак се събират. За да поемат пътя към дома си, знаейки, че вече  имат всичко. След дълги години изгнание той имаше нея, а тя - него. Разбирайки, че страданието не е било напразно, че без болка и прошка няма възмездие. Всеки трябва да разбере и да знае това което аз научих,  че не можем да градим щастието си върху нещастието на други. В днешният забързан ритъм на живота така неуловимо е това щастие, че тяхната любов ни се струва приказка. Учейки ни на любов и себеотдаване те ще живеят дълго в сърцата ни. А аз докосвайки се до тяхното щастие  търся онова сърце, което е готово за мен да умре.


Харесва ли ви логото на Napred.BG?