Животът е зашеметяващ

“Съдбата е предопределена и всеки върви по своя път начертан.”
Но аз мисля,че силните личностти сами градят и променят съдбата си.И вие ще се съгласите с мен след като изгледате “Животът е зашеметяващ”.
Когато обичаме ние отваряме сърцата си за любов и надежда.Защото любовта идва, завладява ни, изпълва празнотата и сякаш…летим.
А майчината любов - тя е най-възвишена и възхвалявана.
За Крия нейния син бе целият и живот.Той присъстваше във всичките и мечти…в целия й зашеметяващ живот. Тя го обичаше с цялата си душа. И това й стигаше. Беше усмихната и щастлива.
Но разбира се, когато животът е изпълнен с любов и щастие черната прокоба се появява. Поразяващата ръка на смъртта беше докоснала рамото на  Друв. Животът му бе застрашен, времето не спираше, а сърцето му туптеше все по-бавно.
Крия не бе изгубила надежда или поне не го показваше, заради Друв, макар сърцето й да бе сковано от мъка и болка. Колкото й да бе силна и свободна тя се чувстваше безпомощна. Крия носеше в сърцето си онова блаженно чувство, което всички трябва да ценим и съхраняваме в себе си - безрезервна майчина любов. Нейната пътеводна светлина бе любовта й към Друв. Тя знаеше: “Искаш ли да живееш, гледай напред.”
И все пак мъката й бе неописуема. Друв бавно гаснеше и тя гаснеше заедно с него. Безсилнна - времето не можеше да спре. Но съдбата си или тази на любимите ни хора можем да променим.
Животът на нейното дете бе застрашен и нейната възвишена майчина любов се превърна в лудост. Когато една майка е безпомощна тя изпитва силна ярост. Дори любимият й не бе в състояние да я спре. За да спаси живота на Друв, за да свърши мъката й, тя взе  страшно решение. Никоя сила на земята не можеше да я спре. Тя реши да даде сърцето си, за да може синът й да живее. Защото за нея той бе животът. Той бе нейното сърце. И го направи, без дори капка колебание. Както казва Белински :”Няма нищо по-чисто и по-безкористно от майчината любов.”
Тази мощ, която Крия притежава, защото обича е благословенна. Пред нея ние можем само да се прекланяме.

This entry was posted on понеделник, май 11th, 2009 at 7:25 pm and is filed under Моите статии за списание "Bollydream coffee". You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.

Leave a reply

Name (*)
Mail (will not be published) (*)
URI
Comment

При стойностна алтернатива, бихте ли избрали бългатското?