МОГА

Мога да те сравня

със залеза или изгрева…

така далечен и загадъчен.

Мога да те сравня

със слънцето,

защото ме обгръщаш с топлина.

Мога да те сравня

с необятното,

защото съм единственна за теб.

Мога да те обичам

както обичам морето.

Мога да копнея за теб

както копнея по свободата.

Мога да те жадувам

както жадувам за истинска любов.

Мога да те сравня с миража…

така жадуван и недосегаем.

Мога да те сравня

с непознатото,

защото всеки път те преоткривам.

Мога да те запаля,

защото аз съм огън.

Но мога и да те изпепеля!

За теб

Сърцето ми е пълно със сълзи

но няма да заплача-

точно като истинска жена.

Но кажи ми само

ще събера ли сила да платя

високата цена за любовта

която съм откраднала.

Tags: Добавяне на нов етикет

В ДУШАТА МИ ЗВУЧИ ГЛАСЪТ ТИ.

ПО ТЯЛОТО СИ ЧУВСТВАМ ТВОИТЕ РЪЦЕ.

В ОЧИТЕ ВИЖДАМ ТВОЯТ ОБРАЗ

А СЪРЦЕТО ИСКА ТВОЕТО СЪРЦЕ.

Любов…любов…любов

Няма по-голямо изпитание за любовта ни от това ти сам да я обречеш. Дълбоко в душата си всеки крие онази искрица на истинската любов срещнал нявга, но изгубил или изживял във времето, приел или отхвърлил.  “VEER ZAARA” е един от филмите, които трябва да гледаш. Любовта на двамата герои, малкото щастливи мигове, които прекарват заедно, преживяванията, които споделят с теб ще те разплачат, ще те накарат и ти да пожелаеш такава любов. ВЕЕР…ЗААРА - мъж и жена, подарили два мига, само два мига от живота си един на друг и вече част от едно цяло - две тела с едно сърце, биещо лудо от порива на любовта. Само два мига и той е готов да преобърне света за нея. Веер знаеше, че любовта идва само веднъж в живота, чувстваше, че това е точно тя и заради това той се обрече на изгнание. Искаше тя да е щастлива но не и опозорена, отдавайки се на любовта му. Посвоему всеки беше щастлив в своя си свят докато не дойде тя…Великата господарка Любовта!
Две сърца - туптейки едно за друго. Две сърца - разделени от реалността, намират спасение в любовта си. Две души затворени в себе си - приели всеки своята участ преминават през целият си житейски път…но запазват пламъка на любовта - жив и топъл. Така те живеят, влюбват се, страдат и пак се събират. За да поемат пътя към дома си, знаейки, че вече  имат всичко. След дълги години изгнание той имаше нея, а тя - него. Разбирайки, че страданието не е било напразно, че без болка и прошка няма възмездие. Всеки трябва да разбере и да знае това което аз научих,  че не можем да градим щастието си върху нещастието на други. В днешният забързан ритъм на живота така неуловимо е това щастие, че тяхната любов ни се струва приказка. Учейки ни на любов и себеотдаване те ще живеят дълго в сърцата ни. А аз докосвайки се до тяхното щастие  търся онова сърце, което е готово за мен да умре.

Погледът ми е бездънен,

отнесен, празен.

Смазана от липсата ти,

от думи неизречени,

от реалността,

от факта че нищо не искаш.

Дълбоко в сърцето ми

всяко чувство

свързано с теб е болезнено.

Чувствам, че всеки ден

се отдалечавам

и отдалечавам

все повече и повече от теб.

Липсата ти ме прави уязвима.

Всеки път когато отворя очи

ти идваш отново,

отново отиваш си

и от моите мечти

и от моето сърце.

Чак сега разбрах

колко страшно е

да съм желана

но сама.

Ледена за околният свят

но гореща за Теб.

Любов и страст,

желание горещо.

Сърце гори но никога не тлей.

Телата жадни са за ласка

и между тях любов живей.

Но туй е само сън и вик.

Гориш, мечтаеш за единствен миг.

Но туй е само нежен огън… и затихва тя

ЛЮБОВ-чрез нея ти си мъченик.

Затуй нека има любов

между нас

на само в сърцата, в душите ни.

Нека остане протегнатата приятелска ръка,

единственото, което е трайно в живота.

СЪН

В съня ми ти дойде за първи път

и имах те до себе си поне за миг.

Галех те, целувах те лудо

и мислех, че ще те направя по-щастлив.

Чувствах ръцете ти-нежни и топли

по тялото се лутаха като изгубено дете.

А устните ти-ме обливаха с целувки,

както майка своето дте.

Желаех те, тъй силно и горещо.

Изгарях от любов по теб.

Жадувах те -да си до мене вечно,

но нощите не спираха без теб.

Не искам да си сън,

да дойдеш и да си отидеш безвъзвратно.

Не искам да си миг,

тъй силно пожелан от мен.

Върни се ти

отново искам да те имам

но не в сън

а истински до мен.

Кой си ти?…

Знаеш ли, гледам те,
а лицето ти сякаш
в счупено огледало,
на парченца е.
Не знам в кое парче
е този, който
моето сърце превзе.

Гледам в тях…
Гледам в теб…
Кой си ти?
Кой е истинският?
Взирам се, все по-дълбоко
и по-дълбоко, но ме е страх!
Кой ли ще открия?
И дали да търся въобще?

Кой си ти?
И кой е истинският?
Кой е този,
които ме докосва нежно?
Ти ли си?
Кой е този,
които ме целува страстно?
Ти ли си?
Кой е този,
които моето сърце превзе?

Гледам в тях…
Гледам в теб…
И питам се?
Сърцето ти от камък ли е?
Нима не можеш да обичаш?

Гледам в тях…
Гледам в теб…
Кой си ти?
Друг ли си?
Истински ли си?
Не си ли този,
в който аз се влюбих?

Посветено на един…Приятел