Погледът ми е бездънен,

отнесен, празен.

Смазана от липсата ти,

от думи неизречени,

от реалността,

от факта че нищо не искаш.

Дълбоко в сърцето ми

всяко чувство

свързано с теб е болезнено.

Чувствам, че всеки ден

се отдалечавам

и отдалечавам

все повече и повече от теб.

Липсата ти ме прави уязвима.

Всеки път когато отворя очи

ти идваш отново,

отново отиваш си

и от моите мечти

и от моето сърце.

Чак сега разбрах

колко страшно е

да съм желана

но сама.

Ледена за околният свят

но гореща за Теб.

Любов и страст,

желание горещо.

Сърце гори но никога не тлей.

Телата жадни са за ласка

и между тях любов живей.

Но туй е само сън и вик.

Гориш, мечтаеш за единствен миг.

Но туй е само нежен огън… и затихва тя

ЛЮБОВ-чрез нея ти си мъченик.

Затуй нека има любов

между нас

на само в сърцата, в душите ни.

Нека остане протегнатата приятелска ръка,

единственото, което е трайно в живота.