Archive for януари, 2011

Връзка от разстояние-звучи ли ти познато? А колко могат да се похвалят с такава? Бас ловя , че са много малко?

Няма универсален съвет, които да приложим за да я спасим. Но мисля , че има шанс ако наистина е любов.

Най-вече забрави егото си - то няма място във връзка от разстояние. Съберт ли се два силни характера на едно място идва буря.На практика срещите изключително рядко обричат връзката  с провал.Освем това за да се поддържа искрата жива, трябва и двамата да са много, много всеотдайни един към друг.Не бива да се появява дори за миг съмнение или ревност.Това е любов на изключително високо ниво. Ааа големите успехи изискват големи саможертви.Забравяш за сексуалното си удовлетворение, за чувството да бъдеш гушкан, или привилегията да поплачеш на рамото й, когато ти е тъжно.Всичко това можеш да получиш при някое “местно гадже”, но…това няма да е твоят човек.

Ако не си готов за всички тези саможертви,  въобще не встъпвяй в тази трудна битка- любов от разстояние.Само големи, нравствено развити умове с нагласата да ценят духовното а не материалното са способни на такава връзка. И само те я изживяват пълноценно.

28
яну

Като зараза

   Posted by: stelle    in Моите стихове

Първо поразяваш малка,
незначителна част от тялото ми.
Влизаш в мен, чак до мозъка ми
почти го изпаряваш
като промиваш и спомените ми,
любовите ми,
миналото и бъдещето,
и ги хвърляш в едно диво настояще
на злаба и свирепост.
Ужасяващо- като зараза.

Разбира се времето е между Коледа и Нова година. На пръв

поглед едни мразовит и обикновен ден. Хем е слънчев, хем е

студен ден. Те бяха решили да се разходят в гората преди да

свечери и  после да се насладят на последната вечер

заедно. На другата сутрин всеки поема по своя път житейски

(или поне такава беше уговорката).
Дълга разходка с любимия човек в една снежна

гора. Двамата вървят ръка за ръка, съзерцавайки

омайващата бяла приказка. Само стъпките им нарушават

бялата девствена тишина и дъхът им се пресича, излизайки

от устните в студа.Нито той, нито тя посмя да наруши тази

благодатна тишина. Насладата от тази бяла приказка не би

могла да се сравни с нищо . Вечерта напираше със

смразяваща сила и те решиха да се приберат в хижата. А

там, там го очакваше незабравима нощ. Всеки един от тях

вече знаеше, че тези часове прекарани заедно ще оставят

кървав отпечатък в сърцата им. Но нито един от двамата не

намери сили да спре връхлитащата ги страст.
В продължение на час,  два те седяха прегърнати пред

камината, докато и последната част от телата им не се

стопли.Все още никой и нищо не разчупваше тишината.
Стаята бе обгърната в любов, телата им крещяха от страст а

старата камина, тя сякаш гореше все по-силно и по-силно.И

така цяла нощ.
Всичко бе любов.Любов и ледена топлина.


Мислите ли, че в България има стойностни и значими проекти?