Разбира се времето е между Коледа и Нова година. На пръв

поглед едни мразовит и обикновен ден. Хем е слънчев, хем е

студен ден. Те бяха решили да се разходят в гората преди да

свечери и  после да се насладят на последната вечер

заедно. На другата сутрин всеки поема по своя път житейски

(или поне такава беше уговорката).
Дълга разходка с любимия човек в една снежна

гора. Двамата вървят ръка за ръка, съзерцавайки

омайващата бяла приказка. Само стъпките им нарушават

бялата девствена тишина и дъхът им се пресича, излизайки

от устните в студа.Нито той, нито тя посмя да наруши тази

благодатна тишина. Насладата от тази бяла приказка не би

могла да се сравни с нищо . Вечерта напираше със

смразяваща сила и те решиха да се приберат в хижата. А

там, там го очакваше незабравима нощ. Всеки един от тях

вече знаеше, че тези часове прекарани заедно ще оставят

кървав отпечатък в сърцата им. Но нито един от двамата не

намери сили да спре връхлитащата ги страст.
В продължение на час,  два те седяха прегърнати пред

камината, докато и последната част от телата им не се

стопли.Все още никой и нищо не разчупваше тишината.
Стаята бе обгърната в любов, телата им крещяха от страст а

старата камина, тя сякаш гореше все по-силно и по-силно.И

така цяла нощ.
Всичко бе любов.Любов и ледена топлина.