Ridht here naiting

Разделят ни океани ден след ден

и аз бавно полудявам.

Чувам гласа ти на ивицата

но не спира болката ми.

Ако те видя някога или пък никога

как можем да си кажем завинаги?

Където и да отидеш

Каквото и да правиш,

ше бъда точно тук

очаквайки те.

Каквото и да ми коства,

каквото и да ми разбива сърцето

ще бъда точно тук

очаквайки те!

Съгласен съм винаги.

Помислих си ,че би

да ни е за последно.

По някакъв начин

чух смеха, вкусих от сълзите

но не мога да се

доближа до теб сега.

ОХ, не виждаш ли скъпа

започваш да ме влудяваш.

Където и да отидеш

каквото и да правиш

ще бъда точно тук

очаквайки те.

Каквото и да ми коства

или каквото и да ми разбива сърцето

ше бъда точно тук

очаквайки те!

ЗНАМ ОТ КЪДЕ ИДВАМ

ТЪРСЕХ ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕБ ПО КОЖАТА СИ

ОСТАНАЛА СЛЕДА ОТ УСТНИТЕ И ПРЪСТИТЕ ТИ.

ШАЛЪТ ТИ НАПОЕН С ПАРФЮМЪТ ОТ ОНЗИ ПЪТ,

И ЛЮБОВНИТЕ ТИ ПИСМА

ВЪРХУ ЛИСТ КОПРИНА.

ЗАПЕЧАТАХ ЗАВИНАГИ В ДУШАТА СИ

ЕМОЦИЯТА НА ГЛАСА ТИ

В ДЕНЯ, В КОЙТО МИ КАЗА:

“ТРЪГВАМ, НЕ МЕ ЗАДЪРЖАЙ”!

ПРЕКАРАХ ДНИ, ПИТАЙКИ СЕ:ЗАЩО?

АКО ЖИВОТЪТ ИЛИ ЛЮБОВТА

МЕ ИЗОСТАВЯХА

ТО АЗ УМОЛЯВАХ ВЯТЪРА

ДА МЕ ВЗЕМЕ В ОБЯТИЯТА СИ,

ДА МЕ ОТВЕДЕ МНОГО ДАЛЕЧ

ТАМ КЪДЕТО ТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ.

ВЪРВЯХ ПО СТЪПКИТЕ ТИ,

КОЙТО МИ ШЕПНЕХА БЕЗСПИР:

“ЗА ДА ЗНАЕШ КЪДЕ ОТИВАШ,

СПОМНИ СИ ОТ КЪДЕ ИДВАШ.”

ТОВА Е ВСИЧКО КОЕТО МИ ОСТАНА,

НО СЕ ДЪРЖА, ПОНЕ ЗНАМ,

ЗНАМ ОТКЪДЕ ИДВАМ.

ТИЧАХ ПО ТЕСНИ ПЪТИЩА,

ПАДАХ СТО ПЪТИ.

ПРЕКОСИЛА РЕКИТЕ И

СТУДЕНИТЕ ЖЕЛАНИЯ,

НОСЕХ ТОВАРА НА ТЕЗИ,

КОЙТО НЕ СПАЗВАТ ЗАКОНИ.

В ЕДНА ЗИМНА ГРАДИНА,

ЧИЯТО КАРТИНА

СЕ ЯВЯВАШЕ В СЪЗНАНИЕТО МИ

УСЕТИХ ТОПЛИНАТА И СИЛАТА ТИ,

КОЙТО СЕ НОСЕХА.

ТИ, КОЙТО МИ СЕ УСМИХВАШ

ТОЛКОВА КРАСИВ СРЕД ТОЗИ БЛЯСЪК

РАЗБРАХ В СЪЛЗИТЕ СИ ТОВА

КОЕТО ТИ МИ КАЗВАШЕ.

ТУК ЗЕМЯТА НИ ПОЧУВСТВА,

НО СЪРЦЕТО МИ ТЕ ВИЖДА…

УМОЛЯВАХ ВЯТЪРА

ДА МЕ ВЗЕМЕ В ОБЯТИЯТА СИ,

ДА МЕ ОТВЕДЕ МНОГО ДАЛЕЧЕ

ТАМ КЪДЕТО ТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ.

ИГРА

Поискахме да бъдеме големи!

Не помниш ли?

Това бе първият ни миг.

Дърветата стояха страшно неми

и силен беше твоят вик!

Поискахме а после се уплашихме

от забранената за възрастта игра!

Какво ще кажат нашите? А вашите?

Какво ще каже старата гора?

Поискахме да бъдеме големи.

Гората ни дари с тишина.

Едно момче на първата си пленница

даряваше най-нежни имена.

Къде ги беше чуло?

Беше ли ги чело в някой

също забранен роман

или от детското му чело

извираха тези нежни имена?

И неусетно станахме големи.

Сега си спомням първият си миг.

Момчето има си безброй пленени

но никъде не срещна този вик.

Сега в играта всичко може.

Дори да се играе без сърце.

И само туй остана невъзможно

от възрастен да станеш пак дете!

Тръпка

До мен си ти и страстно ме поглеждаш,

душата ти е огън и гориш.

Докосваш ме, клепачи сини свеждаш,

обсебваш ме с копнеж, любов-болиш!

Ти тръпката докосваш с нежни пръсти,

разпръсваш я по тяло и душа

и пламъка на чувствата ни пъстри

рисуваш с цветовете на дъга!

Усещам силата на тази тръпка,

изпращаш я към мен с вълшебен зов.

Долита тя при мен с искрящи стъпки.

За Теб съм Аз,

За Мен си Ти, Любов!

ТЕЛА

Искам да те гледам- непрекъснато.

Искам да те сънувам- непрекъснато.

Искам да те целувам- непрекъснато.

Не си отивай, моля те!

Аз имам нужда от теб

от тези очи,

от този поглед,

от тази усмивка,

от тази болка,

отвеждаща като разпятие

към истината за времето,

което гоним и все не можем

да достигнем.

Ние с теб заедно

сме по-силни от всекиго на този свят

и можем да си позволим да се сънуваме,

да плачем,

да умираме с чувството, че пак ще се родим.

Да се разделяме и пак да се завръщаме

един към друг.

Да се любим пред раздяла,

облечени пак да се привличаме.

Да …можем всичко да си позволим,

но не и да престанем да се Обичаме!

ДУМИ, ДУМИ,ДУМИ-

КАКВО БЕЗУМИЕ?!

ДУМИ СЪРДЕЧНИ, ДУМИ ЛЪЖОВНИ,

ДУМИ ЧОВЕЧНИ, ДУМИ СЪДБОВНИ.

КОЛКО ДУМИ ИЗРИЧАМЕ?

КОЛКО ДУМИ ОТРИЧАМЕ?

НО САМО ЕДНИ СА БЕЗСМЪРТНИ,

КАТО ДУМИ ЗА ПЕСЕН ПОПЪТНА

ОБИЧАМ ТЕ!!!

АКО ИМАШ ЛЮБОВ, НЯМАШ НУЖДА ОТ НИЩО ДРУГО.

АКО НЯМАШ ЛЮБОВ, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КАКВО ДРУГО ИМАШ.

АКО БЕШЕ ДОШЪЛ ПО-РАНО

КАКВО ДА ТИ КАЖА, И АЗ МИСЛЯ ЗА ТЕБ.

ВЛИЗАШ В УМА МИ КАТО ПОЛЪХ НА ВЯТЪР.

С ТЕБ МОЖЕШЕ И ДО ЗВЕЗДИТЕ ДА СТИГНА

АКО ДРУГИ РЪЦЕ НЕ ТОПЛЕХА СЪРЦЕТО МИ.

АКО БЕШЕ ДОШЪЛ ПО-РАНО

НИКОЙ НЯМАШЕ ДА НИ РАЗДЕЛИ.

ЩЯХ ДА ТЕ ОСТАВЯ

ДА ОТКРАДНЕШ ДУШАТА МИ.

ДВАМАТА ЩЯХМЕ ДА СМЕ ЕДНО

И ЩЯХ ДА ТЕ ПРЕГРЪЩАМ

БЕЗ ДА МЕ РАЗДВОЯВАТ

СЪРЦЕТО И УМЪТ МИ.

КАКВО ДА ТИ КАЖА

ПРИЗНАВАМ СИ

В МИСЛИТЕ СИ ТЕ ПЛЕНЯВАМ С ЦЕЛУВКИ

И САМО ТАКА СМЕЯ

ДА МЕЧТАЯ ЗА ТЕБ

И ИЗБЯГВАМ АЗ ОТ БЛИЗО ДА ТЕ СРЕЩНА.

ЩЯХМЕ ДА ИМАМЕ ТОЛКОВА МНОГО ДА СПОДЕЛИМ

АКО НЕ БЯХМЕ ЗАКЪСНЕЛИ ПО ПЪТЯ ДА СЕ СРЕЩНЕМ.

искам толкова много да ти кажа

Искам толкова много да ти кажа

да те почувствам се опитвам,

но в твоя ум

всичко изглежда подозрително.

Толкова много искам да те видя

в целувката ти да се озова,

искам толкова много да ти кажа

но не казвам нищо.

ОБИЧАМ ТЕ

но от тази любов боли

и отброява наобратно

всеки наш момент.

ОБИЧАМ ТЕ

и от тази любов просълзява

и след това се разкайва

и пак отначало.

Искам толкова много неща да ти кажа

мечтите си да споделя.

Една нежна ласка

но държиш дистанция.

Имам една топла целувка

която пазя за теб

и в очите ти търся

твоето решение.

ОБИЧАМ ТЕ…

и от тази любов боли.

И отброява наобратно

всеки наш момент…

ОБИЧАМ ТЕ…

и тази любов просълзява

и след това разкайва

и пак отначало…

ОТЧАЯНО

БЕЗ ТИХА МУЗИКА И СВЕЩИ,

В ТАВАНСКА СТАЯ С ЧУЖДИ ВЕЩИ

ПОТЪВАМЕ В ЛЕГЛОТО ИЗТЪРБУШЕНО.

С НАДЕЖДА ЛЪЧ Е СЛЪНЦЕТО ПРОМУШЕНО.

ЗАВИВАШ МЕ С ПРОТРИТОТО ОДЕЯЛО

И СТЕНАТ И ДУША И ТЯЛО

ОТ ОБИЧТА, ОТ БОЛКАТА ВЪВ НАС СЪБРАНА,

ОТ ХИЛЯДИТЕ ПРЕЧКИ ДА СМЕ ДВАМА.

И ТЪЖНИ, ГУЗНИ, ГОЛИ И СМУТЕНИ,

В ОЧИТЕ НА СВЕТА ОПОРОЧЕНИ,

ЕДНА ЛЮБОВ,РАЗПЪНАТА ОТ СТРАХОВЕ,

ДАЛИ НИ ПРАВИ ИЗВИСЕНИ С ТАЙНИТЕ НИ ГРЕХОВЕ?

ХРИСТИНА ЖЕНКОВА

Newer Posts »