ИГРА

Поискахме да бъдеме големи!

Не помниш ли?

Това бе първият ни миг.

Дърветата стояха страшно неми

и силен беше твоят вик!

Поискахме а после се уплашихме

от забранената за възрастта игра!

Какво ще кажат нашите? А вашите?

Какво ще каже старата гора?

Поискахме да бъдеме големи.

Гората ни дари с тишина.

Едно момче на първата си пленница

даряваше най-нежни имена.

Къде ги беше чуло?

Беше ли ги чело в някой

също забранен роман

или от детското му чело

извираха тези нежни имена?

И неусетно станахме големи.

Сега си спомням първият си миг.

Момчето има си безброй пленени

но никъде не срещна този вик.

Сега в играта всичко може.

Дори да се играе без сърце.

И само туй остана невъзможно

от възрастен да станеш пак дете!