To a so kind flower! / À une si gentille fleur!

Пътят наречен отмъщение…

Хората казват да се отнасяш с другите така, както би искал те да се отнасят с теб.
Калпана се опитва да прави по-добър и по-човечен света около нея. Тя е колкото красива, толкова добра и неподправена.Сякаш необикновенна. А той, Санджай, забеляза всичко това още при първата им среща. Бе изумен от готовността й да помага на неравностойните. Тази нейна съпричастност към хората сгряваше сърцето му всеки път, когато я погледнеше. Това бе една от причините, които го караха да я обича така силно.
Тя сякаш за миг спря неговият забързан и машинален живот. Живот на преуспял бизнесмен и часове изпълнени само с работа и сделки. До момента на тяхното запознанство, той бе свикнал на ежедневие различно от красивият и пъстър свят на обикновенният човек. Движейки се с антораж и няколко лимузини, той пропускаше красотата на живота и дори не се бе замислял за това. Калпана вля свежест в сърцето му, показа му, че и обикновенният човек може да бъде значим. Приятните мигове, които бяха прекарали заедно породиха дълбоки чувства и у двамата.Тяхната любов  бе любов вълнуваща и възвишаваща душите.
Със своята доброта и силното й желание да помогне Калпана прие предизвикателството като нямаше никаква идея в какво се забърква.Тя бе убедена, че всяко добро води до щастлив край. Но попадна в ръцете на зъл, властен и алчен мъж. Тя се опълчи срещу него и той отне живота й.
Гаджини е история изпълнена с истинска любов, загадъчност, драматизъм и силно желание за отмъщение. Драматичната съдба на двамата герои не може да не развълнува сърцата ни.
Всъщност и животът на Санджай свършва тогава - с последния дъх на любимото момиче. Той прекара следващите години в недоверие и жажда за отплата. Всичко, което бе останало в паметта му,  бе нейната последна дума - Гаджини, но сърцето му, неподвластно на мозъка помнеше, че я е обичало безумно и че някой я е отнел от него. Толкова бързо, толкова рано…че тя дори не разбра кого всъщност обича. Не разбра, че човекът, заради когото се отдалечи от мечтата си, за да му помогне всъщност е страшно богат…Един звяр в човешки образ не позволи на Санджай да й каже. И с един удар му отне любовта, живота, радостта, настоящето, дори бъдещето. За да му остави един път… път наречен отмъщение.

ГАДЖИНИ потвърждава максимата, че щастие, болка и страдание вървят ръка за ръка.

This entry was posted on събота, април 11th, 2009 at 2:06 pm and is filed under Моите статии за списание "Bollydream coffee". You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.

Leave a reply

Name (*)
Mail (will not be published) (*)
URI
Comment

Мислите ли, че в България има стойностни и значими проекти?