ИГРА
Поискахме да бъдеме големи!
Не помниш ли?
Това бе първият ни миг.
Дърветата стояха страшно неми
и силен беше твоят вик!
Поискахме а после се уплашихме
от забранената за възрастта игра!
Какво ще кажат нашите? А вашите?
Какво ще каже старата гора?
Поискахме да бъдеме големи.
Гората ни дари с тишина.
Едно момче на първата си пленница
даряваше най-нежни имена.
Къде ги беше чуло?
Беше ли ги чело в някой
също забранен роман
или от детското му чело
извираха тези нежни имена?
И неусетно станахме големи.
Сега си спомням първият си миг.
Момчето има си безброй пленени
но никъде не срещна този вик.
Сега в играта всичко може.
Дори да се играе без сърце.
И само туй остана невъзможно
от възрастен да станеш пак дете!
Тръпка
До мен си ти и страстно ме поглеждаш,
душата ти е огън и гориш.
Докосваш ме, клепачи сини свеждаш,
обсебваш ме с копнеж, любов-болиш!
Ти тръпката докосваш с нежни пръсти,
разпръсваш я по тяло и душа
и пламъка на чувствата ни пъстри
рисуваш с цветовете на дъга!
Усещам силата на тази тръпка,
изпращаш я към мен с вълшебен зов.
Долита тя при мен с искрящи стъпки.
За Теб съм Аз,
За Мен си Ти, Любов!
ТЕЛА
Искам да те гледам- непрекъснато.
Искам да те сънувам- непрекъснато.
Искам да те целувам- непрекъснато.
Не си отивай, моля те!
Аз имам нужда от теб
от тези очи,
от този поглед,
от тази усмивка,
от тази болка,
отвеждаща като разпятие
към истината за времето,
което гоним и все не можем
да достигнем.
Ние с теб заедно
сме по-силни от всекиго на този свят
и можем да си позволим да се сънуваме,
да плачем,
да умираме с чувството, че пак ще се родим.
Да се разделяме и пак да се завръщаме
един към друг.
Да се любим пред раздяла,
облечени пак да се привличаме.
Да …можем всичко да си позволим,
но не и да престанем да се Обичаме!
ДУМИ, ДУМИ,ДУМИ-
КАКВО БЕЗУМИЕ?!
ДУМИ СЪРДЕЧНИ, ДУМИ ЛЪЖОВНИ,
ДУМИ ЧОВЕЧНИ, ДУМИ СЪДБОВНИ.
КОЛКО ДУМИ ИЗРИЧАМЕ?
КОЛКО ДУМИ ОТРИЧАМЕ?
НО САМО ЕДНИ СА БЕЗСМЪРТНИ,
КАТО ДУМИ ЗА ПЕСЕН ПОПЪТНА
ОБИЧАМ ТЕ!!!
АКО ИМАШ ЛЮБОВ, НЯМАШ НУЖДА ОТ НИЩО ДРУГО.
АКО НЯМАШ ЛЮБОВ, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КАКВО ДРУГО ИМАШ.
Tags: ЦВЕТЕ
АКО БЕШЕ ДОШЪЛ ПО-РАНО
КАКВО ДА ТИ КАЖА, И АЗ МИСЛЯ ЗА ТЕБ.
ВЛИЗАШ В УМА МИ КАТО ПОЛЪХ НА ВЯТЪР.
С ТЕБ МОЖЕШЕ И ДО ЗВЕЗДИТЕ ДА СТИГНА
АКО ДРУГИ РЪЦЕ НЕ ТОПЛЕХА СЪРЦЕТО МИ.
АКО БЕШЕ ДОШЪЛ ПО-РАНО
НИКОЙ НЯМАШЕ ДА НИ РАЗДЕЛИ.
ЩЯХ ДА ТЕ ОСТАВЯ
ДА ОТКРАДНЕШ ДУШАТА МИ.
ДВАМАТА ЩЯХМЕ ДА СМЕ ЕДНО
И ЩЯХ ДА ТЕ ПРЕГРЪЩАМ
БЕЗ ДА МЕ РАЗДВОЯВАТ
СЪРЦЕТО И УМЪТ МИ.
КАКВО ДА ТИ КАЖА
ПРИЗНАВАМ СИ
В МИСЛИТЕ СИ ТЕ ПЛЕНЯВАМ С ЦЕЛУВКИ
И САМО ТАКА СМЕЯ
ДА МЕЧТАЯ ЗА ТЕБ
И ИЗБЯГВАМ АЗ ОТ БЛИЗО ДА ТЕ СРЕЩНА.
ЩЯХМЕ ДА ИМАМЕ ТОЛКОВА МНОГО ДА СПОДЕЛИМ
АКО НЕ БЯХМЕ ЗАКЪСНЕЛИ ПО ПЪТЯ ДА СЕ СРЕЩНЕМ.
искам толкова много да ти кажа
Искам толкова много да ти кажа
да те почувствам се опитвам,
но в твоя ум
всичко изглежда подозрително.
Толкова много искам да те видя
в целувката ти да се озова,
искам толкова много да ти кажа
но не казвам нищо.
ОБИЧАМ ТЕ
но от тази любов боли
и отброява наобратно
всеки наш момент.
ОБИЧАМ ТЕ
и от тази любов просълзява
и след това се разкайва
и пак отначало.
Искам толкова много неща да ти кажа
мечтите си да споделя.
Една нежна ласка
но държиш дистанция.
Имам една топла целувка
която пазя за теб
и в очите ти търся
твоето решение.
ОБИЧАМ ТЕ…
и от тази любов боли.
И отброява наобратно
всеки наш момент…
ОБИЧАМ ТЕ…
и тази любов просълзява
и след това разкайва
и пак отначало…
Пътят наречен отмъщение…
Хората казват да се отнасяш с другите така, както би искал те да се отнасят с теб.
Калпана се опитва да прави по-добър и по-човечен света около нея. Тя е колкото красива, толкова добра и неподправена.Сякаш необикновенна. А той, Санджай, забеляза всичко това още при първата им среща. Бе изумен от готовността й да помага на неравностойните. Тази нейна съпричастност към хората сгряваше сърцето му всеки път, когато я погледнеше. Това бе една от причините, които го караха да я обича така силно.
Тя сякаш за миг спря неговият забързан и машинален живот. Живот на преуспял бизнесмен и часове изпълнени само с работа и сделки. До момента на тяхното запознанство, той бе свикнал на ежедневие различно от красивият и пъстър свят на обикновенният човек. Движейки се с антораж и няколко лимузини, той пропускаше красотата на живота и дори не се бе замислял за това. Калпана вля свежест в сърцето му, показа му, че и обикновенният човек може да бъде значим. Приятните мигове, които бяха прекарали заедно породиха дълбоки чувства и у двамата.Тяхната любов бе любов вълнуваща и възвишаваща душите.
Със своята доброта и силното й желание да помогне Калпана прие предизвикателството като нямаше никаква идея в какво се забърква.Тя бе убедена, че всяко добро води до щастлив край. Но попадна в ръцете на зъл, властен и алчен мъж. Тя се опълчи срещу него и той отне живота й.
Гаджини е история изпълнена с истинска любов, загадъчност, драматизъм и силно желание за отмъщение. Драматичната съдба на двамата герои не може да не развълнува сърцата ни.
Всъщност и животът на Санджай свършва тогава - с последния дъх на любимото момиче. Той прекара следващите години в недоверие и жажда за отплата. Всичко, което бе останало в паметта му, бе нейната последна дума - Гаджини, но сърцето му, неподвластно на мозъка помнеше, че я е обичало безумно и че някой я е отнел от него. Толкова бързо, толкова рано…че тя дори не разбра кого всъщност обича. Не разбра, че човекът, заради когото се отдалечи от мечтата си, за да му помогне всъщност е страшно богат…Един звяр в човешки образ не позволи на Санджай да й каже. И с един удар му отне любовта, живота, радостта, настоящето, дори бъдещето. За да му остави един път… път наречен отмъщение.
ГАДЖИНИ потвърждава максимата, че щастие, болка и страдание вървят ръка за ръка.
МИСЛИ
ЗА ДА МОЖЕШ ДА ОБИЧАШ
ТРЯБВА ДА СИ НАЯСНО СЪС СЕБЕ СИ.
ТАЗИ САМОТА
МЕ РАЗЯЖДА ОТВЪТРЕ
ВЕСКИ ДЕН,ВСЕКИ МИГ
МАЛКО ПО-МАЛКО
БАВНО И МЪЧИТЕЛНО,
ТЯ ОТНЕМА ОТ МЕН
ОТ МОЕТО ЛЪВСКО АЗ,
ОТ СОБСТВЕНАТА МИ ГОРДОСТ,
ОТ ЛИЧНОТО МИ ЩАСТИЕ.
ТЯ МЕ ПРАВИ СЛАБА,
УЯЗВИМА И НЕНУЖНА НИКОМУ.
КЪДЕ И КАК ДА Я НАМЕРЯ
ТАЗИ ИСТИНСКА ЛЮБОВ,
ВСЕ ОЩЕ СЕ ЛУТА МОЯТА САМОТНА ДУША.
