Archive for април 11th, 2009
Пътят наречен отмъщение…
Хората казват да се отнасяш с другите така, както би искал те да се отнасят с теб.
Калпана се опитва да прави по-добър и по-човечен света около нея. Тя е колкото красива, толкова добра и неподправена.Сякаш необикновенна. А той, Санджай, забеляза всичко това още при първата им среща. Бе изумен от готовността й да помага на неравностойните. Тази нейна съпричастност към хората сгряваше сърцето му всеки път, когато я погледнеше. Това бе една от причините, които го караха да я обича така силно.
Тя сякаш за миг спря неговият забързан и машинален живот. Живот на преуспял бизнесмен и часове изпълнени само с работа и сделки. До момента на тяхното запознанство, той бе свикнал на ежедневие различно от красивият и пъстър свят на обикновенният човек. Движейки се с антораж и няколко лимузини, той пропускаше красотата на живота и дори не се бе замислял за това. Калпана вля свежест в сърцето му, показа му, че и обикновенният човек може да бъде значим. Приятните мигове, които бяха прекарали заедно породиха дълбоки чувства и у двамата.Тяхната любов бе любов вълнуваща и възвишаваща душите.
Със своята доброта и силното й желание да помогне Калпана прие предизвикателството като нямаше никаква идея в какво се забърква.Тя бе убедена, че всяко добро води до щастлив край. Но попадна в ръцете на зъл, властен и алчен мъж. Тя се опълчи срещу него и той отне живота й.
Гаджини е история изпълнена с истинска любов, загадъчност, драматизъм и силно желание за отмъщение. Драматичната съдба на двамата герои не може да не развълнува сърцата ни.
Всъщност и животът на Санджай свършва тогава - с последния дъх на любимото момиче. Той прекара следващите години в недоверие и жажда за отплата. Всичко, което бе останало в паметта му, бе нейната последна дума - Гаджини, но сърцето му, неподвластно на мозъка помнеше, че я е обичало безумно и че някой я е отнел от него. Толкова бързо, толкова рано…че тя дори не разбра кого всъщност обича. Не разбра, че човекът, заради когото се отдалечи от мечтата си, за да му помогне всъщност е страшно богат…Един звяр в човешки образ не позволи на Санджай да й каже. И с един удар му отне любовта, живота, радостта, настоящето, дори бъдещето. За да му остави един път… път наречен отмъщение.
ГАДЖИНИ потвърждава максимата, че щастие, болка и страдание вървят ръка за ръка.