ИГРА
Поискахме да бъдеме големи!
Не помниш ли?
Това бе първият ни миг.
Дърветата стояха страшно неми
и силен беше твоят вик!
Поискахме а после се уплашихме
от забранената за възрастта игра!
Какво ще кажат нашите? А вашите?
Какво ще каже старата гора?
Поискахме да бъдеме големи.
Гората ни дари с тишина.
Едно момче на първата си пленница
даряваше най-нежни имена.
Къде ги беше чуло?
Беше ли ги чело в някой
също забранен роман
или от детското му чело
извираха тези нежни имена?
И неусетно станахме големи.
Сега си спомням първият си миг.
Момчето има си безброй пленени
но никъде не срещна този вик.
Сега в играта всичко може.
Дори да се играе без сърце.
И само туй остана невъзможно
от възрастен да станеш пак дете!
Тръпка
До мен си ти и страстно ме поглеждаш,
душата ти е огън и гориш.
Докосваш ме, клепачи сини свеждаш,
обсебваш ме с копнеж, любов-болиш!
Ти тръпката докосваш с нежни пръсти,
разпръсваш я по тяло и душа
и пламъка на чувствата ни пъстри
рисуваш с цветовете на дъга!
Усещам силата на тази тръпка,
изпращаш я към мен с вълшебен зов.
Долита тя при мен с искрящи стъпки.
За Теб съм Аз,
За Мен си Ти, Любов!
