Дай ми знак!

Дай ми знак

за да може слънцето в сърцето ми

отново да заблести.

Дай ми знак

за да може морето в душата ми

отново да забушува.

Дай ми знак

за да може реката във вените ми

отново да потече.

Дай ми знак!

Усмивка да грейне на лицето ми.

Дай ми знак!

Блясък да има в очите ми.

Дай ми знак!

Да преоткрия живота

вечно красив.

Дай ми знак!

Да запечатя любовта

вечно сладка.

Сглобен от нищото

Когато на пътя ми застана
беше никои-
тяло без душа,
лице без усмивка,
поглед без блясък.
Една любов те бе оставила
безмълвен и уплашен,
с рани незатворени
и силна болка в гърдите.

А аз…вече по утъпкана пътека вървях
опитвайки се да те възродя.
Усещах огненият ти нрав
поглъщах всяка твоя дума…
и знаеш ли…разбирам те.
Смазан от любов…
толкова дълго бе огъван,
като клони от бурния вятър,
че времето за теб бе спряло.
Бодли все още пронизват душата ти.

Но….
Аз съм с теб!
Тук съм!
Толкова близо, че чувам сърцето ти как бие.
Ще ти дам и топлина и сила.
Моят зов студът в теб ще разтупи.
Без глас ще викаш:”Чужди са, не мои тези мъки.”
Ще драскам ако трябва.
Като слънце ще те галя с длани.
Неусетно за теб
тази болка голяма
ще разбереш, че я няма.

Вечер ще те приспивам.
Сутрин ще те събуждам.
Не искам и не бива
да те загубвам!