Archive for януари 8th, 2010

8
яну

   Posted by: stelle    in Моите стихове

След мен

Всяка сутрин ще очакваш да чуеш глсът ми,
както досега…
Всяка минута ще поглеждаш телефона,
дали не съм ти писала?
Ще искаш с мен да споделиш деня,
както досега…
Всяка вечер ще чакаш моето”лека нощ, мило”.

Сигурна сън, че ще плачеш после ти…
Сигурна съм, че ще търсиш жадно мен…
Сигурна съм, ще искаш усмивката ми…
ще копнееш…да ти върна живота.

Какво? Какво …те очаква след мен?
Знаеш ли? Вече почувства ли?

След огън - има само пепел.
След буря - има само пустош.
Вярвай ми!

Ден след ден, нощ след нощ…просто се изгубваш.
Само студ и мрак обзема сърцето ти.
И започваш да се питаш - дали обичал си някога?
Дали Аз съм била тази , която е топлила сърцето ти?
Дали Аз съм била тази , която си сънувал нощем?
Дали Аз съм била тази, заради която си живял?

Сигурна сън, че ще плачеш после ти…
Сигурна съм, че ще търсиш жадно мен…
Сигурна съм, ще искаш усмивката ми…
ще копнееш…да ти върна живота.

Какво? Какво …те очаква след мен?
Знаеш ли? Вече почувства ли?
……………………………………..

8
яну

   Posted by: stelle    in Моите стихове

……

По-добре - да не те бях срещала…
По добре - да не те бях виждала…
По добре - да те бях търсила още дълго
по добре да те бях очаквала цял живот
отколкото…

Сега ….
Какво имам сега?
Дори не си бил истински с мен.
Дори и за миг не си тъгувал за мен.
Дори не си бил достатъчно дълго с мен
за да ме помниш.
Дори за миг…
Сега…
Какво имам сега?
Само спомени, спомени като рани
всеки ден напомнящи за себе си.
И едно сърце, което знае само да обича.
…..
Сега… и това ми стига!

8
яну

   Posted by: stelle    in Моите стихове

Perche

Върна се в живота ми…
Защо?
За да ме заредиш с любовта си….
За да отпиеш отново от моята страст….
За да разбереш колко съм страдала за теб.
Или колко съм те обичала.
Защо всеки твой поглед…
всяка твоя усмивка..
Всяка дума…. изречена от теб…
ме прави щастлива?
Защо…
да те обичам изцяло,
да те имам сега,
щом ще си тръгнеш някой ден
без думи,
без красиви обещания,
Несравнима е болката,
когато някой си тръгва.
Употребена е душата, когато
някой ти отнема всичко.
Безсилна е всяка моя дума да те върне….
Но искам ли да те спра, не знам!

8
яну

   Posted by: stelle    in Моите стихове

Желана но сама

Погледът ми е бездънен,
отнесен и празен.
Смазана от липсата ти,
от думи неизречени,
от реалността,
от факта, че нищо не искаш.

Дълбоко в сърцето ми
всяко чувство свързано с теб
е болезнено.

Чувствам, че всеки ден
се отдалечавам
и отдалечавам
все повече и повече от теб.
Липсата ти ме прави уязвима.

Всеки път, когато отворя очи,
ти идваш отново,
отново отиваш си
и от моите мечти,
и от моето сърце.

Чак сега разбрах
колко страшно е
да съм желана, но Сама.
Ледена за околния свят,
но Гореща за Теб.


Мислите ли, че в България има стойностни и значими проекти?