9
яну

   Posted by: stelle   in Моите стихове

Сглобен от нищото


Когато на пътя ми застана
беше никои-
тяло без душа,
лице без усмивка,
поглед без блясък.
Една любов те бе оставила
безмълвен и уплашен,
с рани незатворени
и силна болка в гърдите.

А аз…вече по утъпкана пътека вървях
опитвайки се да те възродя.
Усещах огненият ти нрав
поглъщах всяка твоя дума…
и знаеш ли…разбирам те.
Смазан от любов…
толкова дълго бе огъван,
като клони от бурния вятър,
че времето за теб бе спряло.
Бодли все още пронизват душата ти.

Но….
Аз съм с теб!
Тук съм!
Толкова близо, че чувам сърцето ти как бие.
Ще ти дам и топлина и сила.
Моят зов студът в теб ще разтупи.
Без глас ще викаш:”Чужди са, не мои тези мъки.”
Ще драскам ако трябва.
Като слънце ще те галя с длани.
Неусетно за теб
тази болка голяма
ще разбереш, че я няма.

Вечер ще те приспивам.
Сутрин ще те събуждам.
Не искам и не бива
да те загубвам!

This entry was posted on събота, януари 9th, 2010 at 6:59 pm and is filed under Моите стихове. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.

Leave a reply

Name (*)
Mail (will not be published) (*)
URI
Comment

Често ли харесвате неща във Фейсбук, без реално да знаете защо го правите?