Първо поразяваш малка,
незначителна част от тялото ми.
Влизаш в мен, чак до мозъка ми
почти го изпаряваш
като промиваш и спомените ми,
любовите ми,
миналото и бъдещето,
и ги хвърляш в едно диво настояще
на злаба и свирепост.
Ужасяващо- като зараза.

Изповед към моята приятелка

Приятелко любима,
на знам откъде да започна.
Толкова много имам да ти казвам и в стремежа си да споделя моята болка… за да ми олекне
аз не попитах за твоята, за да мога да те утеша.
Дано не е дошло много късно моето разкаяние,
защото докато мога да ти бъда утеха и опора аз ще се чувствам нужна и пълноценна.
Недей да бъдеш тъжна, защото всяко цвете има нужда от светлина.
Недей да обичаш твърде пристрастно нещата,
за да можеш да ги замениш без болка когато не са ти нужни.
А за обичта ти към хората:
“Обичай силно дори и враговете си, защото това те прави жив.”

Да бъдеш добър със всички и приятел на всички това е: ” Начин на живот.”

С обич: Stelle

Дай ми знак!

Дай ми знак

за да може слънцето в сърцето ми

отново да заблести.

Дай ми знак

за да може морето в душата ми

отново да забушува.

Дай ми знак

за да може реката във вените ми

отново да потече.

Дай ми знак!

Усмивка да грейне на лицето ми.

Дай ми знак!

Блясък да има в очите ми.

Дай ми знак!

Да преоткрия живота

вечно красив.

Дай ми знак!

Да запечатя любовта

вечно сладка.

Сглобен от нищото

Когато на пътя ми застана
беше никои-
тяло без душа,
лице без усмивка,
поглед без блясък.
Една любов те бе оставила
безмълвен и уплашен,
с рани незатворени
и силна болка в гърдите.

А аз…вече по утъпкана пътека вървях
опитвайки се да те възродя.
Усещах огненият ти нрав
поглъщах всяка твоя дума…
и знаеш ли…разбирам те.
Смазан от любов…
толкова дълго бе огъван,
като клони от бурния вятър,
че времето за теб бе спряло.
Бодли все още пронизват душата ти.

Но….
Аз съм с теб!
Тук съм!
Толкова близо, че чувам сърцето ти как бие.
Ще ти дам и топлина и сила.
Моят зов студът в теб ще разтупи.
Без глас ще викаш:”Чужди са, не мои тези мъки.”
Ще драскам ако трябва.
Като слънце ще те галя с длани.
Неусетно за теб
тази болка голяма
ще разбереш, че я няма.

Вечер ще те приспивам.
Сутрин ще те събуждам.
Не искам и не бива
да те загубвам!

След мен

Всяка сутрин ще очакваш да чуеш глсът ми,
както досега…
Всяка минута ще поглеждаш телефона,
дали не съм ти писала?
Ще искаш с мен да споделиш деня,
както досега…
Всяка вечер ще чакаш моето”лека нощ, мило”.

Сигурна сън, че ще плачеш после ти…
Сигурна съм, че ще търсиш жадно мен…
Сигурна съм, ще искаш усмивката ми…
ще копнееш…да ти върна живота.

Какво? Какво …те очаква след мен?
Знаеш ли? Вече почувства ли?

След огън - има само пепел.
След буря - има само пустош.
Вярвай ми!

Ден след ден, нощ след нощ…просто се изгубваш.
Само студ и мрак обзема сърцето ти.
И започваш да се питаш - дали обичал си някога?
Дали Аз съм била тази , която е топлила сърцето ти?
Дали Аз съм била тази , която си сънувал нощем?
Дали Аз съм била тази, заради която си живял?

Сигурна сън, че ще плачеш после ти…
Сигурна съм, че ще търсиш жадно мен…
Сигурна съм, ще искаш усмивката ми…
ще копнееш…да ти върна живота.

Какво? Какво …те очаква след мен?
Знаеш ли? Вече почувства ли?
……………………………………..

……

По-добре - да не те бях срещала…
По добре - да не те бях виждала…
По добре - да те бях търсила още дълго
по добре да те бях очаквала цял живот
отколкото…

Сега ….
Какво имам сега?
Дори не си бил истински с мен.
Дори и за миг не си тъгувал за мен.
Дори не си бил достатъчно дълго с мен
за да ме помниш.
Дори за миг…
Сега…
Какво имам сега?
Само спомени, спомени като рани
всеки ден напомнящи за себе си.
И едно сърце, което знае само да обича.
…..
Сега… и това ми стига!

Perche

Върна се в живота ми…
Защо?
За да ме заредиш с любовта си….
За да отпиеш отново от моята страст….
За да разбереш колко съм страдала за теб.
Или колко съм те обичала.
Защо всеки твой поглед…
всяка твоя усмивка..
Всяка дума…. изречена от теб…
ме прави щастлива?
Защо…
да те обичам изцяло,
да те имам сега,
щом ще си тръгнеш някой ден
без думи,
без красиви обещания,
Несравнима е болката,
когато някой си тръгва.
Употребена е душата, когато
някой ти отнема всичко.
Безсилна е всяка моя дума да те върне….
Но искам ли да те спра, не знам!

Желана но сама

Погледът ми е бездънен,
отнесен и празен.
Смазана от липсата ти,
от думи неизречени,
от реалността,
от факта, че нищо не искаш.

Дълбоко в сърцето ми
всяко чувство свързано с теб
е болезнено.

Чувствам, че всеки ден
се отдалечавам
и отдалечавам
все повече и повече от теб.
Липсата ти ме прави уязвима.

Всеки път, когато отворя очи,
ти идваш отново,
отново отиваш си
и от моите мечти,
и от моето сърце.

Чак сега разбрах
колко страшно е
да съм желана, но Сама.
Ледена за околния свят,
но Гореща за Теб.

ЗА ТЕБ

Липсваш ми сега, когато отново е лято.
Слушам песните на птичките
и гледам как слънцето силно пече.
Всичко това ми напомня за теб,
връща в душата ми горещата искрица,
с която ме дари.
Усещам устните ти… толкова близо,
ръцете ти…толкова нежни,
очите ти, все така искрени.

Сега всичко, което искам,
е да продължаваш да ме обичаш.