Изповед към моята приятелка

Приятелко любима,
на знам откъде да започна.
Толкова много имам да ти казвам и в стремежа си да споделя моята болка… за да ми олекне
аз не попитах за твоята, за да мога да те утеша.
Дано не е дошло много късно моето разкаяние,
защото докато мога да ти бъда утеха и опора аз ще се чувствам нужна и пълноценна.
Недей да бъдеш тъжна, защото всяко цвете има нужда от светлина.
Недей да обичаш твърде пристрастно нещата,
за да можеш да ги замениш без болка когато не са ти нужни.
А за обичта ти към хората:
“Обичай силно дори и враговете си, защото това те прави жив.”

Да бъдеш добър със всички и приятел на всички това е: ” Начин на живот.”

С обич: Stelle