Archive for май 18th, 2009
ЗНАМ ОТ КЪДЕ ИДВАМ
ТЪРСЕХ ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕБ ПО КОЖАТА СИ
ОСТАНАЛА СЛЕДА ОТ УСТНИТЕ И ПРЪСТИТЕ ТИ.
ШАЛЪТ ТИ НАПОЕН С ПАРФЮМЪТ ОТ ОНЗИ ПЪТ,
И ЛЮБОВНИТЕ ТИ ПИСМА
ВЪРХУ ЛИСТ КОПРИНА.
ЗАПЕЧАТАХ ЗАВИНАГИ В ДУШАТА СИ
ЕМОЦИЯТА НА ГЛАСА ТИ
В ДЕНЯ, В КОЙТО МИ КАЗА:
“ТРЪГВАМ, НЕ МЕ ЗАДЪРЖАЙ”!
ПРЕКАРАХ ДНИ, ПИТАЙКИ СЕ:ЗАЩО?
АКО ЖИВОТЪТ ИЛИ ЛЮБОВТА
МЕ ИЗОСТАВЯХА
ТО АЗ УМОЛЯВАХ ВЯТЪРА
ДА МЕ ВЗЕМЕ В ОБЯТИЯТА СИ,
ДА МЕ ОТВЕДЕ МНОГО ДАЛЕЧ
ТАМ КЪДЕТО ТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ.
ВЪРВЯХ ПО СТЪПКИТЕ ТИ,
КОЙТО МИ ШЕПНЕХА БЕЗСПИР:
“ЗА ДА ЗНАЕШ КЪДЕ ОТИВАШ,
СПОМНИ СИ ОТ КЪДЕ ИДВАШ.”
ТОВА Е ВСИЧКО КОЕТО МИ ОСТАНА,
НО СЕ ДЪРЖА, ПОНЕ ЗНАМ,
ЗНАМ ОТКЪДЕ ИДВАМ.
ТИЧАХ ПО ТЕСНИ ПЪТИЩА,
ПАДАХ СТО ПЪТИ.
ПРЕКОСИЛА РЕКИТЕ И
СТУДЕНИТЕ ЖЕЛАНИЯ,
НОСЕХ ТОВАРА НА ТЕЗИ,
КОЙТО НЕ СПАЗВАТ ЗАКОНИ.
В ЕДНА ЗИМНА ГРАДИНА,
ЧИЯТО КАРТИНА
СЕ ЯВЯВАШЕ В СЪЗНАНИЕТО МИ
УСЕТИХ ТОПЛИНАТА И СИЛАТА ТИ,
КОЙТО СЕ НОСЕХА.
ТИ, КОЙТО МИ СЕ УСМИХВАШ
ТОЛКОВА КРАСИВ СРЕД ТОЗИ БЛЯСЪК
РАЗБРАХ В СЪЛЗИТЕ СИ ТОВА
КОЕТО ТИ МИ КАЗВАШЕ.
ТУК ЗЕМЯТА НИ ПОЧУВСТВА,
НО СЪРЦЕТО МИ ТЕ ВИЖДА…
УМОЛЯВАХ ВЯТЪРА
ДА МЕ ВЗЕМЕ В ОБЯТИЯТА СИ,
ДА МЕ ОТВЕДЕ МНОГО ДАЛЕЧЕ
ТАМ КЪДЕТО ТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ.