Archive for март 4th, 2009

В забрава…

Вярвате или не, любов от пръв поглед… има!

Истинска и топла, осеяна с рози, както всяка друга!
U, me aur hum е един филм, който ни отвежда в свят на силна любов, себеотдаване и “забрава”. Аджай и Пия ни разкриват, че да обичаш, значи да отдадеш сърцето и душата си на човека до теб.
Всяка радост, всяка болка да споделяш с него. Защото да обичаш, когато си обичан и щаден от всякакви усилия, да обичаш тогава е Достойнство. Но да обичаш, когато си “забравен”, когато тъпчат сърцето ти с болка, това значи да обичаш Истински.
Тежко е любимият човек до теб, в болестта си, един ден да забрави името ти, да забрави, че те обича, да забрави детето Ви. Дори най-силните трепети на сърцето не могат да запълнят празнотата.
Трябва силна обич и воля, за да посветиш живота си не на хубавите мигове, които ще ти донесе бъдещето, а на тези, които са ти останали от миналото.Тези, които любимата няма  да си спомни, но заради които той не може да я остави.
Аджай изпълни обещанията си към Пия, подари й сърцето си и до старини остана с нея. Остана с едничката надежда, че неговата силна любов ще накара Пия да си спомни някой ден, поне за миг, за него, за това колко много го е обичала и за това, колко силно той я обича. Любовта му към нея е вечна и само тя трябваше да запълни тъжните му дни. Само това той поиска от Пия в замяна - да запомни, че я обича.
Всичко между тях ставаше непредсказуемо, но все пак, от време на време, когато Пия си спомняше, тя знаеше, че е щастлива, че мъжът, когото е искала за нейн съпруг е посветил живота си на нея. И когато в миговете на пълно съзнание, Пия споделяше самотата му, двамата с Аджай откриваха най-старата и добре позната истина - любовта не се измерва в клетви, а в края на онова безкрайно пътешествиеот “аз и ти”, до “ние”…
Защото това “нашето” малко сърце, което е тъй крехко и ранимо, когато обича силно… никой не може да го спре!

Често ли харесвате неща във Фейсбук, без реално да знаете защо го правите?