Любовта е като живота.
Не винаги е лесно и не винаги става,както ние искаме.
Но ако след всеки неуспех не спираме да жевеем,
тогава, защо да спрем да обичаме…
Archive for март, 2009
ОТЧАЯНО
БЕЗ ТИХА МУЗИКА И СВЕЩИ,
В ТАВАНСКА СТАЯ С ЧУЖДИ ВЕЩИ
ПОТЪВАМЕ В ЛЕГЛОТО ИЗТЪРБУШЕНО.
С НАДЕЖДА ЛЪЧ Е СЛЪНЦЕТО ПРОМУШЕНО.
ЗАВИВАШ МЕ С ПРОТРИТОТО ОДЕЯЛО
И СТЕНАТ И ДУША И ТЯЛО
ОТ ОБИЧТА, ОТ БОЛКАТА ВЪВ НАС СЪБРАНА,
ОТ ХИЛЯДИТЕ ПРЕЧКИ ДА СМЕ ДВАМА.
И ТЪЖНИ, ГУЗНИ, ГОЛИ И СМУТЕНИ,
В ОЧИТЕ НА СВЕТА ОПОРОЧЕНИ,
ЕДНА ЛЮБОВ,РАЗПЪНАТА ОТ СТРАХОВЕ,
ДАЛИ НИ ПРАВИ ИЗВИСЕНИ С ТАЙНИТЕ НИ ГРЕХОВЕ?
ХРИСТИНА ЖЕНКОВА
Дори за нас, дори за нас има причина,
която ни задържа тук.
Ако ме следваш плътно
ще плача и ще плача
докато те измокря със сълзи,
сълзите на моята любов.
Един човек изгуби сърцето си на тази улица.
Любов моя,
ако ти и морето не бяхте тук
и мен нямаше да ме има.
Любов моя,
любовта я има когато сме близо до бог.
Любов моя.
Дори за нас, дори за нас
има друг свят,
който няма да ни раздели.
И без да казвам сбогом
ще напусна това място.
и теб няма да те има,
затова и няма да можем да се разделим…
Нищо няма да ни отнеме любовта.
Един човек намери сърцето си на тази улица.
Любов моя…
В забрава…
Вярвате или не, любов от пръв поглед… има!
Истинска и топла, осеяна с рози, както всяка друга! U, me aur hum е един филм, който ни отвежда в свят на силна любов, себеотдаване и “забрава”. Аджай и Пия ни разкриват, че да обичаш, значи да отдадеш сърцето и душата си на човека до теб. Всяка радост, всяка болка да споделяш с него. Защото да обичаш, когато си обичан и щаден от всякакви усилия, да обичаш тогава е Достойнство. Но да обичаш, когато си “забравен”, когато тъпчат сърцето ти с болка, това значи да обичаш Истински. Тежко е любимият човек до теб, в болестта си, един ден да забрави името ти, да забрави, че те обича, да забрави детето Ви. Дори най-силните трепети на сърцето не могат да запълнят празнотата. Трябва силна обич и воля, за да посветиш живота си не на хубавите мигове, които ще ти донесе бъдещето, а на тези, които са ти останали от миналото.Тези, които любимата няма да си спомни, но заради които той не може да я остави. Аджай изпълни обещанията си към Пия, подари й сърцето си и до старини остана с нея. Остана с едничката надежда, че неговата силна любов ще накара Пия да си спомни някой ден, поне за миг, за него, за това колко много го е обичала и за това, колко силно той я обича. Любовта му към нея е вечна и само тя трябваше да запълни тъжните му дни. Само това той поиска от Пия в замяна - да запомни, че я обича. Всичко между тях ставаше непредсказуемо, но все пак, от време на време, когато Пия си спомняше, тя знаеше, че е щастлива, че мъжът, когото е искала за нейн съпруг е посветил живота си на нея. И когато в миговете на пълно съзнание, Пия споделяше самотата му, двамата с Аджай откриваха най-старата и добре позната истина - любовта не се измерва в клетви, а в края на онова безкрайно пътешествиеот “аз и ти”, до “ние”… Защото това “нашето” малко сърце, което е тъй крехко и ранимо, когато обича силно… никой не може да го спре!
