Любов…любов…любов

Няма по-голямо изпитание за любовта ни от това ти сам да я обречеш. Дълбоко в душата си всеки крие онази искрица на истинската любов срещнал нявга, но изгубил или изживял във времето, приел или отхвърлил.  “VEER ZAARA” е един от филмите, които трябва да гледаш. Любовта на двамата герои, малкото щастливи мигове, които прекарват заедно, преживяванията, които споделят с теб ще те разплачат, ще те накарат и ти да пожелаеш такава любов. ВЕЕР…ЗААРА - мъж и жена, подарили два мига, само два мига от живота си един на друг и вече част от едно цяло - две тела с едно сърце, биещо лудо от порива на любовта. Само два мига и той е готов да преобърне света за нея. Веер знаеше, че любовта идва само веднъж в живота, чувстваше, че това е точно тя и заради това той се обрече на изгнание. Искаше тя да е щастлива но не и опозорена, отдавайки се на любовта му. Посвоему всеки беше щастлив в своя си свят докато не дойде тя…Великата господарка Любовта!
Две сърца - туптейки едно за друго. Две сърца - разделени от реалността, намират спасение в любовта си. Две души затворени в себе си - приели всеки своята участ преминават през целият си житейски път…но запазват пламъка на любовта - жив и топъл. Така те живеят, влюбват се, страдат и пак се събират. За да поемат пътя към дома си, знаейки, че вече  имат всичко. След дълги години изгнание той имаше нея, а тя - него. Разбирайки, че страданието не е било напразно, че без болка и прошка няма възмездие. Всеки трябва да разбере и да знае това което аз научих,  че не можем да градим щастието си върху нещастието на други. В днешният забързан ритъм на живота така неуловимо е това щастие, че тяхната любов ни се струва приказка. Учейки ни на любов и себеотдаване те ще живеят дълго в сърцата ни. А аз докосвайки се до тяхното щастие  търся онова сърце, което е готово за мен да умре.