Погледът ми е бездънен,
отнесен, празен.
Смазана от липсата ти,
от думи неизречени,
от реалността,
от факта че нищо не искаш.
Дълбоко в сърцето ми
всяко чувство
свързано с теб е болезнено.
Чувствам, че всеки ден
се отдалечавам
и отдалечавам
все повече и повече от теб.
Липсата ти ме прави уязвима.
Всеки път когато отворя очи
ти идваш отново,
отново отиваш си
и от моите мечти
и от моето сърце.
Чак сега разбрах
колко страшно е
да съм желана
но сама.
Ледена за околният свят
но гореща за Теб.
Любов и страст,
желание горещо.
Сърце гори но никога не тлей.
Телата жадни са за ласка
и между тях любов живей.
Но туй е само сън и вик.
Гориш, мечтаеш за единствен миг.
Но туй е само нежен огън… и затихва тя
ЛЮБОВ-чрез нея ти си мъченик.
Затуй нека има любов
между нас
на само в сърцата, в душите ни.
Нека остане протегнатата приятелска ръка,
единственото, което е трайно в живота.
