МОГА

Мога да те сравня

със залеза или изгрева…

така далечен и загадъчен.

Мога да те сравня

със слънцето,

защото ме обгръщаш с топлина.

Мога да те сравня

с необятното,

защото съм единственна за теб.

Мога да те обичам

както обичам морето.

Мога да копнея за теб

както копнея по свободата.

Мога да те жадувам

както жадувам за истинска любов.

Мога да те сравня с миража…

така жадуван и недосегаем.

Мога да те сравня

с непознатото,

защото всеки път те преоткривам.

Мога да те запаля,

защото аз съм огън.

Но мога и да те изпепеля!

За теб

Сърцето ми е пълно със сълзи

но няма да заплача-

точно като истинска жена.

Но кажи ми само

ще събера ли сила да платя

високата цена за любовта

която съм откраднала.

В ДУШАТА МИ ЗВУЧИ ГЛАСЪТ ТИ.

ПО ТЯЛОТО СИ ЧУВСТВАМ ТВОИТЕ РЪЦЕ.

В ОЧИТЕ ВИЖДАМ ТВОЯТ ОБРАЗ

А СЪРЦЕТО ИСКА ТВОЕТО СЪРЦЕ.

Погледът ми е бездънен,

отнесен, празен.

Смазана от липсата ти,

от думи неизречени,

от реалността,

от факта че нищо не искаш.

Дълбоко в сърцето ми

всяко чувство

свързано с теб е болезнено.

Чувствам, че всеки ден

се отдалечавам

и отдалечавам

все повече и повече от теб.

Липсата ти ме прави уязвима.

Всеки път когато отворя очи

ти идваш отново,

отново отиваш си

и от моите мечти

и от моето сърце.

Чак сега разбрах

колко страшно е

да съм желана

но сама.

Ледена за околният свят

но гореща за Теб.

Любов и страст,

желание горещо.

Сърце гори но никога не тлей.

Телата жадни са за ласка

и между тях любов живей.

Но туй е само сън и вик.

Гориш, мечтаеш за единствен миг.

Но туй е само нежен огън… и затихва тя

ЛЮБОВ-чрез нея ти си мъченик.

Затуй нека има любов

между нас

на само в сърцата, в душите ни.

Нека остане протегнатата приятелска ръка,

единственото, което е трайно в живота.

СЪН

В съня ми ти дойде за първи път

и имах те до себе си поне за миг.

Галех те, целувах те лудо

и мислех, че ще те направя по-щастлив.

Чувствах ръцете ти-нежни и топли

по тялото се лутаха като изгубено дете.

А устните ти-ме обливаха с целувки,

както майка своето дте.

Желаех те, тъй силно и горещо.

Изгарях от любов по теб.

Жадувах те -да си до мене вечно,

но нощите не спираха без теб.

Не искам да си сън,

да дойдеш и да си отидеш безвъзвратно.

Не искам да си миг,

тъй силно пожелан от мен.

Върни се ти

отново искам да те имам

но не в сън

а истински до мен.

Кой си ти?…

Знаеш ли, гледам те,
а лицето ти сякаш
в счупено огледало,
на парченца е.
Не знам в кое парче
е този, който
моето сърце превзе.

Гледам в тях…
Гледам в теб…
Кой си ти?
Кой е истинският?
Взирам се, все по-дълбоко
и по-дълбоко, но ме е страх!
Кой ли ще открия?
И дали да търся въобще?

Кой си ти?
И кой е истинският?
Кой е този,
които ме докосва нежно?
Ти ли си?
Кой е този,
които ме целува страстно?
Ти ли си?
Кой е този,
които моето сърце превзе?

Гледам в тях…
Гледам в теб…
И питам се?
Сърцето ти от камък ли е?
Нима не можеш да обичаш?

Гледам в тях…
Гледам в теб…
Кой си ти?
Друг ли си?
Истински ли си?
Не си ли този,
в който аз се влюбих?

Посветено на един…Приятел

ЗА ТЕБ  ”’Любов”"

Всяко нежно съществувание искам да споделя с теб.
Полъхът на вятъра…
Тишината в гората…
Песента на птиците…
Моята любима песен.
Твоят любим стих.

В топлата ти прегръдка
забравям за реалността,
всяка болка утихва.
Така нежно се докосват душите ни
така свято и неразрушимо!

Обгръщайки те с любов
ще бъда толкова близо до теб
както песен до устните ти,
ще уловя всяка твоя въздишка.

А когато погледнеш в очите ми-
дъгата няма да бъде по-пъстра от тях.

Приюти любовта ми,
защото блажен е този,
който е обичан цял живот.