11
фев

   Posted by: stelle   in Моите стихове

Jonathan Livingston Seagull “I am ready,” he said at last.  And Jonathan Livingston Seagull rose with the two star-bright gulls to disappear into a perfect dark sky.

Крадец на душата ми


Не знам дали поиска всичко,
но аз всичко ти дадох…
любов, мечти,
ласки, нежност…
сърцето си…

Дадох ти всичко,
блясъка в очите ми,
трепета на устните ми,
огън… и страст.
Бях в плен на любовта ти.
Знам как за теб горях.

Защо не разбрах,
че ще откраднеш душата ми?
Вече съм непозната за себе си.
Любовта ми към теб заличи всички
спомени от миналото ми,
всички следи в сърцето…
Ти си началото и края …
а аз съм разпиляна.

Ако нявга си тръгнеш,
не се връщай…
дяволе мой…
ще бъда не ранена,
а МЪРТВА.

Жена неспособна да обича!

This entry was posted on сряда, февруари 11th, 2009 at 11:44 pm and is filed under Моите стихове. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.

Leave a reply

Name (*)
Mail (will not be published) (*)
URI
Comment

Ще подкрепите ли идеята на Напред.бг България да има собствена търсачка?