Погледът ми е бездънен,
отнесен, празен.
Смазана от липсата ти,
от думи неизречени,
от реалността,
от факта че нищо не искаш.
Дълбоко в сърцето ми
всяко чувство
свързано с теб е болезнено.
Чувствам, че всеки ден
се отдалечавам
и отдалечавам
все повече и повече от теб.
Липсата ти ме прави уязвима.
Всеки път когато отворя очи
ти идваш отново,
отново отиваш си
и от моите мечти
и от моето сърце.
Чак сега разбрах
колко страшно е
да съм желана
но сама.
Ледена за околният свят
но гореща за Теб.
This entry was posted
on събота, февруари 14th, 2009 at 8:06 pm and is filed under Моите стихове.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.
Leave a reply