Любов и страст,
желание горещо.
Сърце гори но никога не тлей.
Телата жадни са за ласка
и между тях любов живей.
Но туй е само сън и вик.
Гориш, мечтаеш за единствен миг.
Но туй е само нежен огън… и затихва тя
ЛЮБОВ-чрез нея ти си мъченик.
Затуй нека има любов
между нас
на само в сърцата, в душите ни.
Нека остане протегнатата приятелска ръка,
единственото, което е трайно в живота.
This entry was posted
on събота, февруари 14th, 2009 at 12:38 am and is filed under Моите стихове.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.
Leave a reply