Archive for август 24th, 2009
Душата или любовта
Има любов най-различна.
Има любов трудна, има любов красива. Има любов лъжовна, има любов истинска.
Има любов единствена. А тяхната - любовта
на Бела и Едуард - необикновена.
Но каквато и да е тя, в крайна сметка и пред нея, и пред всички влюбени стои въпросът
какво би жертвал в името на любовта
си, от какво се би отрекъл, за да бъдеш до любимия човек. Преди да бъдеш изправен
пред възможността да избираш си казваш,
че всичко би дал, че би позволил да те тъпчат като изсъхнали листа, че би подарил
и душата, и сърцето си, за да получиш любов. Ето тук се появява необикновеното. Тя наистина трябва да избере между това да се откаже от душата си в името на любовта
или от живота си с любимия мъж в името на това да запази душата си. Бела трябва да вземе решение, знаейки, че след избора й няма връщане назад. Няма втори шанс, няма втори дубъл. Има само едно простичко заключение - “Смъртта е лесна и спокойна. В нея няма болка, само тишина, животът е трудният.”
В него винаги трябва да избираш, не можеш
да имаш всичко, винаги трябва да се отказваш от нещо или някой. Ако Бела избере
да се откаже от човешката си същност ще се превърне в чудовище, без душа. А ако избере да запази душата си - губи любовта си. Но какъв живот всъщност е живот без любов, без любим човек, за когото да живееш.
Каквото и да избере, аз знам винаги е равносилна загубата. Но знам също че, винаги
си заслужава да мечтаеш за това, което ти предстои. Всички вярваме в нещо, дори то да ни наранява. Аз, Бела, а и авторката също, вярваме в любовта - тази единствената,
истинската, необикновената. Макар да знам, че накрая един от двама ни остава наранен,
излъган и сам.
Аз продължавам да мечтая за любов като тяхната, защото всичко в този живот е вълшебство.