ХЕЙ СЪРЦЕ, ЗАЩО МЕ ПРЕДАВАШ?
НЕ ИСКАМ ТАЗИ БОЛКА
НИТО ДА ИМАМ СЪЛЗИ В ОЧИТЕ.
НЕ ИСКАМ ТАЗИ ОБИЧ
НИТО МЪКАТА,
КОЯТО ТЯ МИ НОСИ.
ВЕЧЕ НЯМАМЕ ВРЕМЕ ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО.
ПРОПИЛЯХМЕ ГО.
ИСКАМ ДА ПЛАЧА.
САМО ДА ПЛАЧА.
ЗАЩОТО… КАКВО ДА ТИ КАЖА…
ОБИЧАМ ТЕ!
ДОРИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕМ САМО ПОЗНАТИ,
ПОГЛЕДЪТ ИЗДАВА ЧУВСТВАТА НИ!
НО ВЕЧЕ НЯМАМЕ ВРЕМЕ ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО!
АХ, ВРЕМЕ, ВРЕМЕ
ЗАЩО НЕ МИ КАЗА, ЧЕ ТОЛКОВА БЪРЗАШ?
ЕХ, СЪРЦЕ, СЪРЦЕ
ЗАЩО НЕ МИ КАЗА, ЧЕ ЩЕ МЕ ПРЕДАДЕШ?
АХ, ЛЮБОВ, ЛЮБОВ
ЗАЩО НЕ МИ КАЗА, ЧЕ ЩЕ МЕ ИЗГОРИШ?
This entry was posted
on вторник, май 19th, 2009 at 7:13 pm and is filed under Моите стихове.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.
Leave a reply