ЗНАМ ОТ КЪДЕ ИДВАМ

ТЪРСЕХ ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕБ ПО КОЖАТА СИ

ОСТАНАЛА СЛЕДА ОТ УСТНИТЕ И ПРЪСТИТЕ ТИ.

ШАЛЪТ ТИ НАПОЕН С ПАРФЮМЪТ ОТ ОНЗИ ПЪТ,

И ЛЮБОВНИТЕ ТИ ПИСМА

ВЪРХУ ЛИСТ КОПРИНА.

ЗАПЕЧАТАХ ЗАВИНАГИ В ДУШАТА СИ

ЕМОЦИЯТА НА ГЛАСА ТИ

В ДЕНЯ, В КОЙТО МИ КАЗА:

“ТРЪГВАМ, НЕ МЕ ЗАДЪРЖАЙ”!

ПРЕКАРАХ ДНИ, ПИТАЙКИ СЕ:ЗАЩО?

АКО ЖИВОТЪТ ИЛИ ЛЮБОВТА

МЕ ИЗОСТАВЯХА

ТО АЗ УМОЛЯВАХ ВЯТЪРА

ДА МЕ ВЗЕМЕ В ОБЯТИЯТА СИ,

ДА МЕ ОТВЕДЕ МНОГО ДАЛЕЧ

ТАМ КЪДЕТО ТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ.

ВЪРВЯХ ПО СТЪПКИТЕ ТИ,

КОЙТО МИ ШЕПНЕХА БЕЗСПИР:

“ЗА ДА ЗНАЕШ КЪДЕ ОТИВАШ,

СПОМНИ СИ ОТ КЪДЕ ИДВАШ.”

ТОВА Е ВСИЧКО КОЕТО МИ ОСТАНА,

НО СЕ ДЪРЖА, ПОНЕ ЗНАМ,

ЗНАМ ОТКЪДЕ ИДВАМ.

ТИЧАХ ПО ТЕСНИ ПЪТИЩА,

ПАДАХ СТО ПЪТИ.

ПРЕКОСИЛА РЕКИТЕ И

СТУДЕНИТЕ ЖЕЛАНИЯ,

НОСЕХ ТОВАРА НА ТЕЗИ,

КОЙТО НЕ СПАЗВАТ ЗАКОНИ.

В ЕДНА ЗИМНА ГРАДИНА,

ЧИЯТО КАРТИНА

СЕ ЯВЯВАШЕ В СЪЗНАНИЕТО МИ

УСЕТИХ ТОПЛИНАТА И СИЛАТА ТИ,

КОЙТО СЕ НОСЕХА.

ТИ, КОЙТО МИ СЕ УСМИХВАШ

ТОЛКОВА КРАСИВ СРЕД ТОЗИ БЛЯСЪК

РАЗБРАХ В СЪЛЗИТЕ СИ ТОВА

КОЕТО ТИ МИ КАЗВАШЕ.

ТУК ЗЕМЯТА НИ ПОЧУВСТВА,

НО СЪРЦЕТО МИ ТЕ ВИЖДА…

УМОЛЯВАХ ВЯТЪРА

ДА МЕ ВЗЕМЕ В ОБЯТИЯТА СИ,

ДА МЕ ОТВЕДЕ МНОГО ДАЛЕЧЕ

ТАМ КЪДЕТО ТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ.