ОТЧАЯНО

БЕЗ ТИХА МУЗИКА И СВЕЩИ,

В ТАВАНСКА СТАЯ С ЧУЖДИ ВЕЩИ

ПОТЪВАМЕ В ЛЕГЛОТО ИЗТЪРБУШЕНО.

С НАДЕЖДА ЛЪЧ Е СЛЪНЦЕТО ПРОМУШЕНО.

ЗАВИВАШ МЕ С ПРОТРИТОТО ОДЕЯЛО

И СТЕНАТ И ДУША И ТЯЛО

ОТ ОБИЧТА, ОТ БОЛКАТА ВЪВ НАС СЪБРАНА,

ОТ ХИЛЯДИТЕ ПРЕЧКИ ДА СМЕ ДВАМА.

И ТЪЖНИ, ГУЗНИ, ГОЛИ И СМУТЕНИ,

В ОЧИТЕ НА СВЕТА ОПОРОЧЕНИ,

ЕДНА ЛЮБОВ,РАЗПЪНАТА ОТ СТРАХОВЕ,

ДАЛИ НИ ПРАВИ ИЗВИСЕНИ С ТАЙНИТЕ НИ ГРЕХОВЕ?

ХРИСТИНА ЖЕНКОВА